Защо огладняваме? Защо понякога можем да овладеем много повече апетита си за сметка на други ситуации? Можем ли да овладеем глада и да бъдем истински господари на апетита си? Въпроси, отговорите на които се крият в знанията за най-важните хормони, които определят кога сме гладни.

Защо огладняваме?

спорт, е свързана с разход на енергия. Енергията, която организмът използва, се получава от разграждането на храните, с които ние го захранваме и по-специално – на отделните хранителни групи: белтъчини, въглехидрати и мазнини. Като следствие това, което подаваме на организма за обработка, трябва да бъде в съответното количество и качество, за да протичат всички процеси качествено, както и да бъдем бодри и енергични.

От какво количество храна се нуждаем?

Учените са изчислили, че най-доброто съотношение между приетите белтъчини, мазнини, въглехидрати на ден е в процентното отношение: 12%-28%-60% от общите приети храни. Разбира се, специфичните групи от хора, като редовно спортуващите, децата, бременните жени и възрастните, имат различни хранителни нужди. Общата група от хора, спрямо тези препоръки, трябва да приема 75 гр. протеини на ден, 78 гр. мазнини и 375 гр. въглехидрати.

Колкото и лесно да звучи, тази математика на храненето не е толкова лесно приложима в ежедневието – когато, притиснати от стреса, бързането, липсата на време, тук. Този фалшив глад може да ни причини много проблеми: напълняване и трупане на коремни мазнини, влошено здраве и психическо състояние, чувство за вина.

И на фона на ежедневието е добре да познаваме истинските причинители на глада и как работят те – хормоните. Това са хормоните, които наред с апетита, контролират и здравословното тегло. Затова, ако желаем да отслабваме или да поддържаме теглото си в нормални граници, е добре да познаваме функциите на тези хормони.

Хормоните, които причиняват глада:

Лептин

апетита. По структура той представлява сложен протеин. Интересно е, че лептинът се синтезира от клетките на мастната тъкан, а неговият неконтролируем синтез (в по-малки или големи количества) може да доведе до неконтролируемо натрупване на мастни тъкани в организма. Синтезът на лептин може да се повлияе от много фактори, сред които са стресът, лошото хранене, липсата на сън, нарушеното емоционално състояние.

Адипонектин

Също като лептин и адипонектин е протеин, който действа като хормон и се синтезира от клетките на мастните тъкани. Интересен факт е, че колкото по-големи количества мастни тъкани има в организма, толкова по-занижен е синтезът на адипонектин. Този хормон защитава от отклонения в метаболизма и по този начин предпазва от диабет, затлъстяване и атеросклероза. Като извод може да се направи, че за най-добра защита от тези заболявания е да поддържаме подкожните мазнини в норми.

Грелин

Третият, но не по значение хормон, е грелин. Той, за разлика от лептин и адипонектин, се секретира от клетките на стомашната и чревната лигавица. Грелинът насърчава апетита и стимулира отделянето на друг много важен хормон в организма – този на растежа. Грелин и лептин са два хормона, които функционират в организма в симбиоза и определят нормалния апетит и балансираното хранене.

От функцията на хормоните в организма става ясно, че не винаги трябва да се обвиняваме за това, че се чувстваме гладни. Това е естествено чувство, зад което се крият енергиите, необходими за извършване на процесите в организма, както и за това да бъдем активни.