L-Tyrosine
Няма продукти в тази категория.
Няма продукти в тази категория.
Аминокиселината тирозин присъства във всяка една клетка от тялото ни, а също така се съдържа и в много белтъчни хранителни продукти. Тя принадлежи към заменимите аминокиселини. Това значи, че нашият организъм, ако сме здрави, произвежда необходимото количество L-тирозин за удовлетворяване на нуждите си.
Тирозин, известен също с химичното си название 4-хидроксифенилаланин, е една от 20-те аминокиселини, необходими за синтеза на белтъчините. А тъй като организмът ни може да произвежда това вещество, то се смята, както вече казахме, за заменима аминокиселина. Така че здравият човек няма нужда от допълнителни добавки, за да осигури необходимото му количество от това вещество. Тази аминокиселина влияе върху много процеси в организма, включително и за производството на невромедиатори.
Думата „тирозин“ произлиза от гръцки език и се превежда като „сирене“. Името си аминокиселината е получила през 1846 година, когато за пръв път била открита от немския химик Либих в казеина – протеин, който се съдържа в сиренето. А химичното му име подсказва, че тази аминокиселина може да бъде синтезирана и от друга аминокиселина – фенилаланин.
Има 3 форми на тирозин – L-тирозин – присъства в белтъците на всички живи организми; D-тирозин – невромедиатор, присъства в ензимите; DL-тирозин – не притежава оптична енергия.
В човешкия организъм тирозин се произвежда от фенилаланин, но тялото го усвоява под формата на катехоламини, в частност на допамин, норадреналин, адреналин. Тези вещества могат да коригират невро-физиологичните процеси като концентрация, енергичност, настроение, памет, бдителност. И единственият начин да се увеличи синтезаътна катехоламини е да се употребяват продукти с високо съдържание на фенилаланин и тирозин (пиле, риба, пуешко). За удовлетворяването на тези нужди може да се прибегне до използването на хранителни добавки и препарати, които съдържат аминокиселината. Да, освен редицата предимства, те имат и много странични ефекти.
В организма тирозин може да пресече хематоенцефаличната бариера и да се внедри много бързо в централната нервна система. Увеличавайки нивото на адреналина, норадреналина и допамина, тирозинът може да влияе върху широк спектър от процеси и функции в организма.
Другото значение на L-Tyrosine – производство и синтез на допълнителни химични вещества и хормони, например на меланин (пигмент, който определя цвета на косата и кожата). Тирозин също така способства работата на органите, които отговарят за произвеждането и регулирането на нивото на хормоните в организма. А това са надбъбречните жлези, хипофизата, щитовидната жлеза. Също така участва непосредствено в създаването на всички белтъци в тялото ни.
Недостатъчното количество на тази аминокиселина в човека може да предизвика редица негативни фактори и нарушение на някои процеси, протичащи в тялото ни. Симптомите за недостиг на тирозин могат да са: депресивно състояние, понижено артериално налягане, вяло състояние, сънливост, стремително напълняване. Недостатъчното тирозин може да доведе до понижаване на умствената и физическата дейност, а в особено тежките случаи – към развитието на хипотиреоза.
Трябва да кажем, че ако при човек се наблюдават такива проблеми с щитовидната жлеза, не трябва веднага да тичат към аптеката или към някой магазин за спортни добавки за тирозин. Работата е там, че тази добавка може само да влоши проблема, независимо че самият проблем е възникнал заради дефицита на аминокиселината.
Повишаването на хормоните на надбъбречните жлези адреналин и норадреналин потиска функцията на щитовидната жлеза, в резултат на което може да се появят много странични ефекти. Ако имате проблеми с тази жлеза, трябва да се консултирате първо с медицински специалист.
Много е важно да разберете, че има много фактори, които по един или друг начин влияят върху количеството и тежестта на страничните ефекти, които могат да възникнат при използването на L-тирозин. Тези фактори включват: дозировката, индивидуалните фактори, взаимодействието с други добавки и препарати, продължителността на прием, честотата на прием и конкретния източник на тирозин.
До момента не е достатъчно добре изучена базата с доказателства, за да се определи абсолютно безопасната дозировка за конкретния случай. При определени ситуации дозирането се основава на телесното тегло на човека. По някои препоръки дозата е 100-150 мг./кг на ден. Тоест хората с голяма телесна маса трябва да приемат повече Л-тирозин, отколкото тези, които са от по-ниска категория на тегло. На базата на някои източници препоръчителната доза трябва да е от 500 мг. До 1200 мг. Л-тирозин на ден.
За да се сведе до минимум вероятността от възникване на нежелани ефекти и странични реакции в организма от приема на тази добавка, трябва да се използва минимална доза. С други думи, препоръчва се да се започне с много малка доза и обемът на приеманата добавка да се увеличава постепенно, докато не започнете да усещате, че концентрацията и умствените Ви способности се подобряват. Ако по някаква причина трябва да приемате по-високи дози тирозин, трябва да имате предвид, че вероятността от проблемни странични ефекти расте значително.
Много странични ефекти на тирозина може да се проявяват заради индивидуални фактори. Какво значи това? Например двама души приемат добавката в една и съща доза. Ако единият може да постигне значителен терапевтичен ефект без никакви забележими прояви на нежелани ефекти, при другия може да се появи главоболие, гадене и диария. Заради това е хубаво предварително да се консултирате с лекаря си и да си направите изследване. Важно е разберете дали страничните ефекти не възникват заради някаква генетична предразположеност. Също така, както казахме вече, трябва да се има предвид и телесното тегло, тъй като дозата зависи от този фактор и може да повлияе за появата на реакции от високите дози Л-тирозин.
Например лицата с разстройството фенилкетонурия не могат да метаболизират фенилаланин в резултат на генетичен полиморфизъм. За повишаване нивото на тирозина си и за синтеза на катехоламини хората с този проблем имат нужда от добавки с L-тирозин. Предполага се, че полиморфизмът на някои гени може да влияе за появата на странични ефекти. В допълнение към генетиката, невро-физиологията на човека (мозъчните вълни, неврохимията, хормоните) може също да окаже влияние за проявата на нежелани реакции, свързани с приема на тирозин.
Другите индивидуални фактори като телесна маса, ниво на стрес, диета, сън и начин на живот също могат да влияят за положителна или отрицателна реакция от използването на тази аминокиселина.
Не трябва да забравяме, че някои странични ефекти могат да възникнат в резултат от взаимодействието с алкохол, наркотици, анаболни стероиди, медицински препарати или спортни добавки. Освен че се увеличава вероятността от възникване на нежелателни ефекти, в резултат на приема на няколко добавки или лекарствени средства заедно с тирозин може да се появят трудности при определяне причината за страничните явления. Тоест ще е трудно да се разбере дали организмът реагира отрицателно на препарата, добавката, или в резултат от тяхното взаимодействие. Затова този детайл също трябва да се има предвид.
Всъщност това се отнася за всички използвани вещества, например използването на инхибитори на ензима моноаминоксидаза с L-тирозин може да повиши кръвното налягане и да предизвика сърдечен пристъп или инсулт. Взаимодействието на хормони от щитовидната жлеза с тирозин може с няколко пъти да увеличи нивото щитовидните хормони и да предизвика хипертиреоза. Тъй като днес съществуват много малко изследвания за взаимодействието на тирозин с други вещества, броят и сериозността на всички странични ефекти до момента не са определени. Това също трябва да се вземе предвид. Преди да използвате Л-тирозин, е много важно да обсъдите това с Вашия лекар, за да разберете какви са противопоказанията.
При дългосрочна употреба възможността от поява на нежелани ефекти се увеличава. При много източници е посочен средният промеждутък от време, който се смята за по-безопасен за човека. Числото варира между 60 и 90 дни. Но тук също трябва да отчитаме, че дори и след спиране употребата на която и да е добавка страничните ефекти може да се проявят в следващите месеци. За съжаление, липсва информация относно „закъснелите“ странични реакции.
Освен продължителността трябва да се придържате и към допустимата честота на използване на добавките през деня и месеците. Хората, които използват L-тирозин дългосрочно с честота на прием 2-3 пъти дневно, са по-податливи към проява на негативни симптоми. Данните от повечето изследвания потвърждават факта, че веществото е безвредно, ако се използва в краткосрочен план – не повече от месец.
Вече разбрахме, че приемът на тирозин може да предизвика нежелани симптоми. С повишено внимание към веществото трябва да се отнесат хората с прекомерна активност на щитовидната жлеза.
Тревогата с неизяснена природа може да е страничен ефект от приема на аминокиселината. Тирозин влияе върху когнитивните способности, освен това действа като стимулатор на ЦНС. А приемът на аптечния аналог на аминокиселината може с няколко пъти да увеличи честотата на импулсите в мозъка. Голямото чувство на страх и паника са възможен резултат от регулярния прием на веществото.
Тирозин под формата на хранителна добавка се отразява върху здравето на храносмилателната система. На първо място не много доброто му влияние усеща лигавицата на храносмилателния тракт. Раздразнението под въздействието на аминокиселината предизвиква дискомфорт в стомаха. Ако в изпражненията се появят примеси на кръв, приемът на добавката трябва да се прекрати незабавно и да се потърси лекарска помощ.
След попадането на „химичен“ тирозин в храносмилателната система може да се развие рефлукс. Заради въздействието на аминокиселината сфинктерът в храносмилателния канал се отпуска и пропуска съдържимото от стомаха обратно в хранопровода, като това предизвиква и други неприятни усещания.
Мигрената в тежката и и продължителна форма е една от страничните реакции от продължителния прием на веществото. В този случай трябва да се прекрати употребата му и запасите на тирозин в организма да се попълват само от натурални хранителни продукти.
Трептенето в гърдите може да е предизвикано от тирозин, който, стимулирайки нервната система, ускорява и усилва сърцебиенето.
Влияейки на нервната система, тирозин може да стане причина за развитие на нервозност, която възниква като че ли без причина. Всъщност причината е налице – неприемливост на организма спрямо препарата, който съдържа тази аминокиселина.
Някои експерти смятат, че тирозин помага по-лесно да се справим със зависимостите: кофеинова, наркотична, медикаментозна.
В днешно време на пазара изборът от препарати, спортни добавки, биологично активни добавки и аптечни аналози на L-Tyrosine е огромен. Освен това на пазара е представена и изменената форма на тирозин – N-ацетилтирозин. Той задържа по-дълго концентрацията на веществото в организма, има по-добра способност за усвояване и биологична достъпност, отколкото неговия „L“ аналог. Тирозин като спортна добавка в повечето случаи е по-евтин от аптечните форми, но има известен риск да попаднете на недобросъвестен производител, при когото заявеният състав от компоненти да противоречи на действителното съдържание на въпросното вещество.
Дневната потребност от тирозин при възрастен е 25 мг. на килограм телесно тегло, в зависимост от енергията, която хаби през деня. Ако имаме предвид, че обикновеният човек използва около половина вещество от дневната си норма. Тоест, ако сте решили да опитате да приемате тази аминокиселина, за да подобрите паметта си или да се борите със стреса, оптималната дозировка трябва да е не повече от 12.5 мг./кг. тегло. Дозировката на приеманото средство също може да се определи спрямо поставените цели.
Използването на тирозин като антидепресант се дозира от 0.5 до 1 гр. три пъти на ден. При безсъние дозата може да е до 1500 мг. на ден, приема се сутрин, а продължителността на терапията е около 12 седмици. При хора, страдащи от фенилкетонурия, дозата е 6 гр. на 100 гр. протеин. Много лекари препоръчват да се приема от добавката по 5 грама 2-3 пъти дневно. Всичко зависи от целта на използване на това средство. Тирозин може да се разтваря в портокалов или ябълков сок.
Всичко това са възможни признаци, че организмът има нужда от по-малки дози от тази аминокиселина.
Тирозин се среща в много продукти с високо съдържание на белтъчини и те са над 100 вида. Сред най-популярните са: пилешко месо, пуешко месо, риба, фъстъци, бадеми, авокадо, кисело/прясно мляко, банани, соеви продукти и други. Много от тази аминокиселина се съдържа в семената, морските продукти и бобовите растения. Но имайки предвид, че името на веществото произлиза от думата „сирене“, е логично, че точно в сиренето трябва да търсим тирозин първо. Освен това се съдържа в много продукти, подпомагащи отслабването.
Топ 10 продукти, богати на тирозин:
Освен тези продукти, дневната доза на тази и други полезни аминокиселини може да се попълни от различните видове сирена като Грюер, едам, моцарела, твърдо козе сирене, извара. Сред месната продукция полезни са ястията от агнешко и пуешко месо. Рибният списък за добро здраве се състои от риба тон, скумрия, треска, камбала, а също и скариди и раци. Може да се възползвате и от полезните свойства на сусама, слънчогледовите семки, бадемите, кедровите ядки, шам-фъстъка. В млечния отдел предпочитайте натуралните кисели и пресни млека. Лещата, различните сортове боб, нахутът и пълнозърнестите продукти могат да подобрят паметта и настроението Ви, тъй като в тях също е висока концентрацията на тирозин.
Най-добре организмът ще усвои аминокиселината, ако:
Катехоламиновите хормони епинефрин и норепинефрин се синтезират от аминокиселината тирозин. Този процес включва няколко стадия. Хиидроксилирането на тирозин от ензима тирозинхидроксилаза ограничава скоростта на синтез на катехоламини. С други думи, недостигът на тирозин или тирозинхидроксилаза, необходими за преобразуването на тирозин в последващ метаболит, може да доведе до дефицит на катехоламини. Всъщност това се случва много рядко, само при някои заболявания или под действието на определени лекарствени средства.
Активацията на тирозинхидроксилаза става чрез стимулирането на адренергичните неврони или на мозъчното вещество на надбъбречните жлези. След стимулиране на нервите се наблюдава повишена експресия на тирозинхидроксилазата, която е със забавен характер. Този механизъм поддържа нивото на катехоламини в отговор на увеличеното изхвърляне на трансмитери. Освен това контролът върху функционирането на тирозинхидроксилаза се осъществява от катехолите чрез инхибиране посредством обратна връзка.
Тирозин се метаболизира от катехоламини в различни тъкани. Норепинефринът се синтезира от тирозин в постганглионарните симпатикови нерви, и епинефринът, и норепинефринът се синтезират от тирозин в мозъчното вещество на надбъбречните жлези, макар че до голяма степен това е характерно за епинефрина. Епинефрин съставя около 80% от катехоламините в мозъчното вещество на надбъбречните жлези на възрастния човек. И двата катехоламина се натрупват в клетъчните везикули и осигуряват контролираното им освобождаване от адренергичните нервни влакна и мозъчното вещество на надбъбречните жлези.
Секрецията на епинефрин може да се стимулира от някои хормони като глюкокортикостероиди. Редица медикаментозни препарати могат да извлекат норепинефрина от центровете за свързване на нервни окончания, всъщност насочвайки ги към извънклетъчната тъканна течност. След това норепинефрин може да функционира по други рецепторни участъци на клетките-ефектори. Освен това някои от аминопрепаратите мобилизират съдържащия се във везикулите норепинефрин чрез конкуриране за натрупване в невроните. Този механизъм обяснява косвеното действие на някои симпатомиметични препарати.
При условия на нормален синтез и натрупване на трансмитери адренергичните нерви могат да освобождават норепинефрин в условия на продължителна стимулация без изтощаване на резервните запаси. За удовлетворяване на високите нужди регулаторните механизми способстват активирането на тирозинхидроксилазата и други ензими, задействани в синтеза.
Смята се, че при продължителна активация на тирозинхидроксилазата синтезът на катехоламини става зависим от концентрацията на тирозин. Макар тирозин да постъпва в организма с храната, приемът на добавки с L-тирозин може да усили синтеза и освобождаването на норепинефрин при продължително стимулиране на симпатиковите нерви.
В своето време тирозин е станал един от новите фаворити в света на хранителните добавки, това е свързано, преди всичко, с това, че той е предшественик на някои невротрансмитери, например на норепинефрин и допамин. Установено е също, че въвеждането на тирозин в диетата усилва синтеза на катехоламини в симпатико-адреналната система на човека.
В новата информация за тирозин се казва, че това вещество прави чудеса за увеличаване резултативността на спортните тренировки. Според рекламите тирозин има следните свойства:
Много от тези твърдения може да са утопия и очевидна измислица. Но някои от тях са потвърдени с изследвания. Експериментите върху животни показват, че агонистът норепинефрин намалява риска от старческо влошаване на паметта. В наскорошно изследване тирозин (в доза от 100 или 200 мг. на килограм телесна маса 15 минути преди провеждане на теста) значително подобрил паметта на участниците. Установено е, че тирозин минимизира предизвиканата от стрес понижена работоспособност заради увеличаване запасите от норепинефрин в главния мозък.
В едно изследване върху мишки в състояние на остър стрес не било установено нито предизвикано от стрес изтощаване на запасите на норепинефрин, нито депресивно поведение. Профилактичното действие на тирозин спирало при едновременно приемане на валин – неутрална аминокиселина, конкурираща се с тирозин за преминаването през хематоенцефаличната бариера.
Тъй като тирозин не предизвикал промени в метаболизма на норепинефрин и в поведението на животните, които не били подложени на стрес, наблюденията потвърждават, че невроните, които синтезират катехоламини, реагират на изходната аминокиселина само при условия на физиологичната им активност. Добавките с тирозин може да се използват от хора, подложени на хроничен стрес.
В още едно изследване предварителното приемане на добавки с тирозин не само предотвратило развитието на депресия и изтощаването на запасите на хипоталамичен норепинефрин, което се наблюдава след остър стрес, но и потиснало повишаване нивото на кортикостероидите в плазмата на кръвта. Редица изследвания доказват, че предварителният прием на L-тирозин обръща или предотвратява развитието на предизвикана от хипотермия депресия.
Резултатите на тези и други изследвания потвърждават, че норепинефрин участва в развитието на стрес и съпътстващата секреция на кортикостерони. Освен това данните от експериментите потвърждават, че добавките с тирозин могат да защитят от някои неблагоприятни последици от стреса, а също и да усилят синтеза на норепинефрин при животните в състояние на стрес. По този начин тирозин предотвратяват както невро-химичния, така и поведенческия дефицит, съпровождащ острия стрес.
Ново изследване доказва, че тирозин премахва някои невро-биологични нарушения при ограничено хранене, без да предизвиква увеличаване на теглото.
В хода на изследване, насочено към изучаване ефектите на аминокиселината върху ефективността на изпълнение на когнитивни задачи, се установява, че при изпълнение на задачите в условия на психо-социален и физически стрес тирозин намалява въздействието на стреса и умората. Още едно изследване доказва, че добавките с тази аминокиселина увеличават работната памет в условия, когато резултативността се намалява заради опити да се свършат няколко задачи наведнъж. Установено е също, че този вид добавки могат да поддържат производителността при очаквано умереното и и при същественото и понижаване.
Един от основните механизми на действие на повечето препарати за отслабване е усилването на стимулацията на симпатиковата нервна и централната нервна системи. Стимулацията на тези системи способства увеличаване излива на два хормона, наречени катехоламини. Тези хормони изпълняват ролята на основни медиатори на процесите липолиза и термогенеза в организма. Значението на тези процеси за хората на диета се изразява в понижаване количеството подкожна мазнина.
Изследванията позволяват да предположим, че фармакологичната ефективност или продължителността на действие на някои симпатомиметични средства може да се ограничи от запасите на вътрешното вещество за синтеза на катехоламини. Заради това добавките с тирозин може да удължат анорексичното действие на препаратите. Например в едно изследване е доказано, че добавките с L-тирозин способстват преодоляване устойчивостта на организма към анорексичните ефекти на фенилпропаноламина.
В хода на още едно изследване са установили, че активността на симпатомиметичните средства със смесено действие може да се ограничи от способността на симпатиковите неврони да синтезират катехоламини. Изследователите давали Л-тирозин в съчетание с различни средства за намаляване на теглото със смесено действие, включително и ефедрин, на дебели мишки. Добавянето на Л-тирозин усилвало анорексичната активност на препаратите в зависимост от дозата.
Освен на ефедрина, тирозин усилвал анорексичните ефекти на няколко изомера на ефедрина като (-)норефедрин и (+)псевдоефедрин. Тези вещества се съдържат в най-използваната билка – източник на ефедрин – ефедра. В хода на това изследване се оказало, че съвместният прием на L-tyrosine и агонистите на бета2-адренорецепротите с директно действие не води до усилване на анорексичната активност. Тъй като механизмът им на действие е да стимулират бета-2адренорецепторите, а не да освобождават катехоламини, може да се предположи, че Л-тирозин увеличава специфично активността на препаратите, които освобождават катехоламини.
Ефективността на минимални дози анорексанти, приемани заедно с тирозин, била същата като ефективността на максималните дози от тези препарати поотделно. Така че Л-тирозин позволява да се намали значително дозата на анорексантите при запазване на терапевтичния отговор. Още една реакция на някои симпатомиметични средства е усилването на термогенезата в кафявата мастна тъкан. Смята се, че този допълнителен механизъм усилва загубата на тегло, предизвикана от някои симпатомиметици. Макар че засилването на симпатомиметизите чрез тирозина се случва в централната нервна система, може да се очаква, че концентрациите на периферен тирозин ще предизвикат реакция на продължително стимулиране на симпатиковите неврони по периферията с получаване на аналогична реакция.
Всъщност, макар сипатомемитице да са предизвикали термогенеза в кафявите мазнини, добавките с тирозин не са усилили този ефект при прием в определени дози от мишките. Усилването от тирозина на някои симпатомиметици със смесено действие до голяма степен е свързано с медиираните от централната нервна система ефекти в главния мозък. Освен недостатъчното усилване на периферните ефекти на симпатомиметиците потенциалът на L-Tyrosine намалява при едновременен прием на L-валин. Валин конкурира тирозина за проникването в главния мозък, като по този начин намалява ефекта на тирозина.
Имайки предвид това, можем да предположим, че Л-тирозин трябва да се приема на празен стомах. Всъщност не се наблюдава особен антагонизъм между използването на добавките и храненето. При участници, които приемали Л-тирозин (100 мг./1 кг. телесно тегло) три пъти на ден преди хранене със съдържание на белтъчини на ден 113 грама са се повишили нивата на тирозин в плазмата на кръвта и то значително. Не се наблюдавало влияние върху концентрацията на други неутрални аминокиселини в кръвта, конкуриращи се с тирозин за проникване в главния мозък.
Всички експерименти, за които разказахме тук, са провеждани върху мишки, което може да ограничи използването на резултатите им върху хора. За съжаление, подобни опити не са провеждани върху хора. Но заради наличието на редица фактори можем да предположим, че добавките с тирозин могат да увеличават синтеза на катехоламини в човешкия организъм. Еднократна доза Л-тирозин значително повишава концентрацията на норепинефрин, епинефрин, допамин и 2-медокси-4-хидроксифенилгликол в урината 2 часа след прием.
Катехоламините в урината се образуват от периферните източници в организма, а метаболитите на катехоламина в урината отразяват статуса на катехоламина както в периферната, така и в централната нервна система. Така че високото съдържание на катехоламини и техните метаболити в урината може да е признак, че тирозиновите добавки усилват синтеза и освобождаването на катехоламини от клетките на организма.
Излиза, че съвместното приемане на симпатомиметици и Л-тирозин усилва анорексичните ефекти на първите при мишките. Това се случва заради усиления синтез и освобождаване на катехоламини в главния мозък. Независимо че тирозин е основа на периферния синтез на катехоламини, добавките с това вещество не повишават термогенезата на кафявата подкожна мазнина при мишките, както влияят симпатомиметиците.
Макар изследванията да са доказали, че приемът на L-Tyrosine от хора увеличава съдържанието на катехоламини и техните метаболити в урината, няма изследвания, които да са изучили предизвиканата от симпатомиметиците термогенеза при хората. Но сведенията за усилването на синтеза и освобождаването на катехоламини след употреба на тирозин от хора потвърждават хипотезата, че това вещество може да усилва термогенезата. Тази реакция може би е в зависимост от дозата. На хората им трябват по-големи дози, отколкото на мишките.