10 психически заболявания, които се замаскират зад обикновени черти на характера – 2 част

Автор Искра Атанасова 31/07/2019 0 Коментари Новини,Здравословни проблеми и състояния,Полезни съвети за здраве,

Продължаваме с психическите болести, които лесно можем да объркаме с черта от характера ни. Вижте първите 5 ТУК!

6. Мнителност

Всеки от нас е малко параноик и това е нормално. Но някои хора преминават всички граници с подозрителността си: непрестанно ровят из страниците в социалните мрежи, подслушват телефонни разговори и даже наемат частен детектив. Хората, чиито съмнения ги тласкат към отчаяни действия, може да страдат от параноидно личностно разстройство. Това нарушение се съпровожда със следните признаци:

  • Неоснователно недоверие в партньора;
  • Търсене на задни помисли в нормалните действия на хората (например съседът нарочно си тръшка вратата, за да Ви ядоса);
  • Тенденцията да смятате всички, освен Вас, за виновни;
  • Липса на чувство за хумор, неспособност да видите смешното в битовите ситуации.

Отличен способ да се борите с хроничното недоверие е да си направите списък на познатите Ви и да поставяте плюсчета срещу имената им всеки път, когато оправдават очакванията Ви (например мислели сте си, че приятелят Ви ще забрави за Вашето съществуване при среща с приятели, а той Ви е обръщал внимание през цялата вечер). Когато следващия път се появи някакво подозрение, е достатъчно просто да хвърлите един поглед на плюсчетата и недоверието Ви ще се изпари.

7. Услужливост

Прекалената услужливост може да е симптом за зависимо разстройство на личността.Зависимостта от близките е отличителен признак на бозайниците и, разбира се, на човека. Да разчиташ на другите е най-нормалното нещо на света, но прекалената привързаност се определя в медицината като зависимо личностно разстройство. Чертата, зад която се крие истинско нарушение в психиката, е голямото затруднение или невъзможността да взимаме решения без одобрението на авторитетен човек. Освен това заболяването се съпровожда със следните симптоми:

  • Съгласие с другите, дори когато те не са прави;
  • Усещане за дискомфорт при самота и стремеж да правим всичко възможно, за да не оставаме сами;
  • Правене на неприятни или унизителни неща с цел да се харесаме;
  • Безпочвени натрапчиви мисли, че всички хора около нас са предатели.

Най-добрият начин за борба е да съберем доказателства, че сме компетентни, например: „аз шофирам добре“, „подготвил съм работния отчет перфектно“ и т.н. Всеки път, когато се появи желанието да потърсим одобрението на някого, трябва да погледнем списъка си – това ще ни даде увереност.

8. Емоционалност

Излишната емоционалност и чувствителност могат да бъдат симптом на хистерично разстройство на личността, което по-просто сред народа се нарича истерия. Стремежът да привлечем внимание към себе си е естествен за човека, докато не премине в изблици на гняв и припадъци. Отличителната черта е много емоционалното говорене и едновременно с това липса на детайли в него. Например на въпроса „Как изглежда майка Ви?“ отговорът ще е следният: „Тя беше много добра.“.

Другите признаци на това разстройство са:

  • Постоянно търсене на поддръжка, одобрение и похвали от авторитетни хора;
  • Невъзможност за съсредоточаване върху едно нещо дълго време;
  • Повърхностни, бързо сменящи се една с друга емоции;
  • Нетърпимост към отлагане при постоянно желание да се прави нещо.

Един от перфектните начини да противостоим на истерията е да работим по часовник. Трябва да си настроим часовника за половин или един час и през цялото това време да правим само едно нещо. При едно привидно лесно упражнение това няма да е толкова лесно: прекалено емоционалните хора много трудно стоят на едно място. Освен това им е трудно да си поставят цели, защото обикновено мечтаят за нещо приказно, но неопределено, затова замечтаните решения ще поставят конкретните цели: да ни повишат до два месеца, да се научим да готвим ризото до Нова година и т.н.

9. Перфекционизъм

Отчаяният перфекционизъм е директният път към обсесивно-компулсивно разстройство на личността. Развитието на болестта обикновено е свързано с това, че обществото цени такива качества като внимание към детайлите, самодисциплина, емоционалнен контрол, надеждност, подчертана вежливост и хората се увличат много. Тогава тези забележителни качества се превръщат в истинска катастрофа: емоционално блокиране, догматичност, психологическа липса на гъвкавост.

Перфекционизмът може да граничи с обсесивно-компулсивно разстройство на личността.Перфекционистите трябва да се притесняват, ако наблюдават в себе си следните тенденции:

  • Нежелание да хабят време за себе си заради страха да станат непродуктивни;
  • Отказ да изхвърлят ненужните им вещи с мисълта че „ще влязат в употреба“;
  • Патологичен страх да не допуснат грешка;
  • Стремеж да вършат работата вместо другите с мисълта, че никой няма да може да го направи както трябва.

Перфекционистите трудно стоят на едно място, защото съществото им изисква да действат незабавно, затова психолозите препоръчват битовата медитация. Всяка форма ще е от полза – от масаж до слушане на музика със затворени очи. За да затвърдим успеха си, ще е полезно да си записваме колко неща сме направили в дните за релаксация и в дните, когато не сме релаксирали. Това ще ни убеди, че почивката не пречи на продуктивността.

10. Завишена самооценка

Завишената самооценка е много по-добър вариант от самобичуването, макар че и тук си има граници. Усещайки прелестта на осъзнаването на себе си като умен, красив и изобщо най-добрия човек, сте близо да попаднете и в истинско нарцистично разстройство на личността. А оттук се подава ръката на депресията, чувството за непълноценност и други „прелести“, които притежават хората, които са си въобразили, че са като Наполеон:

  • Скрит или явен гняв в отговор на всяка критика;
  • Използване на хората за постигане на собствените цели;
  • Очакване на специално отношение (например на опашката всеки е длъжен да пусне такъв човек да мине пред него, но защо – и сам не знае);
  • Силна завист и постоянно мечтаене за немислимо богатство.

Най-големият проблем на нарцисиста е несъответствието на очакванията му с реалността, а от тук и друго: усещане, че не е на мястото си, чести промени в настроението, страх да не попадне в неловко положение. Едно от упражненията за борба с разстройството е да свали летвата на очакванията си до реално постижими граници. Да речем, вместо да си купи луксозен автомобил, може да си вземе обувки от близкия магазин за обувки.

Ваш коментар