10 психически заболявания, които се замаскират зад обикновени черти на характера – 1 част

Автор Искра Атанасова 31/07/2019 0 Коментари Новини,Здравословни проблеми и състояния,Полезни съвети за здраве,

Често екстравагантните постъпки се преписват на характера на човека. Ами ако зад това се крие нещо повече? Подготвихме за Вас пътеводител на 10 от чертите на характера, които могат да навлекат на притежателите им доста проблеми, ако не ги контролират.

1. Небрежност

В тази категория смело можем да поставим всички, които се опитват да си почиват повече и да работят по-малко. Разбира се, човешко е, но някои от нас честичко изкривяват нещата. Например, ако служител в някоя компания има няколко болнични за една година, взел си е цялата отпуска и много пъти си е тръгвал от работа, преди да дойде краят на работния ден, а на всичкото отгоре и закъснява, един психолог би му поставил диагноза антисоциално разстройство на личността. Е, да, за тази цел трябва да се наблюдават и други симптоми, като:

  • Небрежността може да е сигнал за антисоциално разстройство на личността.Често използване на лъжи, без да бъдат те мотивирани;
  • Стремеж да живеем на чужд гръб;
  • Често напускане на работа без по-нататъшни планове;
  • Неразумно харчене на пари.

В борбата с антисоциалността помага тайм мениджмънта и наградите. Достатъчно е да му се каже на такъв човек каква награда ще получи, ако постигне това или онова (например да поживее два дни по съставен предварително план) и да се придържа към разписанието поне месец, за да успее да си изгради навик. При тези нарушения в психиката се препоръчва и упражнението „Обзор на изборите“: Проблемът се поставя писмено, определят се възможните изходи от него и предимствата/недостатъците на всеки един от тези изходи. Това ще помогне на човека да вземе рационално решение.

2. Стеснителност

Поощряваната стеснителност с времето може да прерасне в тотално отчуждение и нежелание да се установи връзка с външния свят. Хората, които са на границата на психическо разстройство, спират да усещат силни емоции и се опитват да се ограничат откъм контакти, затова и често избират работа, далеч от хората, или друга дейност, която не е свързана по никакъв начин с комуникации.

Хипертрофираната интроверсия води до шизоидно личностно разстройство, което има следните признаци:

  • Безразличие към критики и похвали;
  • Липса на близки приятели или присъствие само на един единствен такъв;
  • Склонност към често и нереалистично мечтаене;
  • Прекалена чувствителност, която човекът не може или се страхува да изрази пред околните.

Развитието на това заболяване може да се предотврати по различни начини. Един от най-ефективните са груповите занимания. Всеки кръжок би бил подходящ: рисуване, изучаване на чужд език, йога, пилатес.

За борба с увеличаващата се мизантропия е добре да се използват прости трикове: вместо фразата „не обичам хора“ да казваме „не ми харесва това нещо“ (черта от характера, дреха, външност, маниер или нещо друго). Този подход позволява да се оформи нов поглед върху нещата: у хората освен лошо има и по нещо добро.

3. Прокрастинация

В тази категория попадат бунтарите, които не искат да се подчиняват на обществените правила. Изразява се в отлагане на необходимите действия за „някой друг път“. Напредналата прокрастинация може да доведе до пасивно-агресивно разстройство на личността, което често води след себе си хронична депресия.

Доза бунтарство в училище или в университета е нещо нормално и съвсем познато, там няма нужда да търсим признаци на болестта. За това, че прокрастинацията минава в нова фаза, свидетелстват следните симптоми:

  • Прокрастинацията, или отлагането във времето напред, може да доведе до пасивно-агресивно личностно разстройствоРаздразнение в отговор при молба да се направи нещо не особено приятно, но обичайно за повечето хора (например да се измият чиниите, да се почисти след котката или да се изхвърли боклука);
  • Много бавно темпо на работа или недобро качество на извършената работа;
  • Обиждане при даване на полезни съвети от околните относно това как да забързаме и подобрим работата си;
  • Необоснована злобна критика към хора, които имат повече власт.

Профилактиката тук е трудна, защото човек обикновено смята, че това си е той и не е виновен за нищо. Тук ще подходи перфектно упражнението, което описахме по-горе – „Обзор на изборите“. Препоръчва се още социална игра, в която трябва да поставяме себе си на мястото на другите, за да разберем чувствата им. Тази терапия ще спре прогресирането на прокрастинацията и ще направи човека по-деликатен в отношението си към околните.

4. Импулсивност и сприхавост

Човек, който не се опитва да контролира гнева си, рискува да си навлече гранично личностно разстройство. Една от типичните прояви на задаващото се заболяване е рязката и по никакъв начин мотивирана промяна на мнението ни с тотално противоположното такова. Да речем, днес смятате, че пържените яйца влияят ужасно на стомаха Ви и ги мразите, а вдругиден си правите такива яйца възторжено.

Разбира се, чистата импулсивност не е опасна. Но все пак е добре да се замислите, ако наблюдавате заедно с нея и сприхавост, и симптоми като:

  • Непостоянни приятелски и романтични връзки;
  • Чести безразсъдни харчове (например отивате да си купите кафемашина, а се прибирате вкъщи с телевизор);
  • Невнимателно, опасно шофиране;
  • Промяна на настроението без видими причини и усещане за хронична скука.

Отлична профилактика тук са курсовете за управление на гнева и различни тренировки по самосъзнание. Полезен би бил самоконтролът с поощрение. Например, ако ще си купувате кафемашина, купете си кафемашина (а не половината магазин), а за награда си купете нещо, за което мечтаете отдавна.

5. Самобичуване

Прекаленото самобиччуване може да е признак за отбягващо личностно разстройство.Хората, които се самобичуват, спокойно могат да бъдат наречени щрауси: при всеки удобен случай те крият главата си в пръстта, опитвайки се да се скрият от проблема. В психологията това се нарича отбягващо личностно разстройство. В напредналите случаи се появяват паник атаки, депресия, нарушения на съня.

Самокритиката в малки дози е полезна, защото ни кара да се развиваме, но в големи дози е наистина опасна за психическото ни състояние. Тревожно е, ако се наблюдава следното:

  • Силна и моментна обида при критика или неодобрение;
  • Избягване на нови контакти, което граничи с абсурда (например отказ от повишение, ако това изисква общуване с нови хора);
  • Преувеличаване на потенциалните трудности, физически опасности или риска от правене на някакви обикновени, нормални неща;
  • Сдържаност при общуване с хора заради страх да не кажем нещо не на място.

Ефективно упражнение в този случай е опровергаването на лъжливите предсказания. Трябва да запишете предположенията си по повод някакво действие, което трябва да се направи. Например „Ако ида в някой непознат магазин късно вечер, със сигурност ще ме ограбят.“ – а след това да направите това нещо и да запишете резултата. После, когато се появят отново съмненията и лошото предчувствие, само трябва да отворите бележника със записките си, за да се убедите, че няма да се случи нищо страшно.

С останалите 5 се запознайте в следващата част на този материал ТУК!

Ваш коментар