Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос, но този празник също има езически произход.

От къде идват шарените яйца, малките сладки зайчета, жълтите пиленца и печеното агне?

Всички те са символи на възраждането и агнето е традиционна религиозна жертва.

Великден е подвижен празник, което означава, че не е фиксиран по отношение на граждански календар. Той се пада през пролетта, т. нар. годишно подновяване, когато земята се подновява след дългата и студена зима. Думата Великден идва при нас от Eostur и езическата богиня Eostre, това предвещава сезона на отглеждане, слънцето и новото раждане.

Великденският заек като символ също е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Един ден тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Древните египтяни, перси, финикийци и индусите в продължение на векове вярвали, че светът започва с огромно яйце, което яйце е като символ на нов живот. Данните могат да варират, но повечето култури по света използват яйцето като символ на прераждането.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредните хлебове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е т. нар. великденски козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.


Рецепта за Великденски козунак:

Продукти:

  • 7 яйца
  • 1 кг. прясно мляко
  • 1 кубче мая
  • 700 г захар
  • 1/2 ч. ч. олио
  • 1 ч. ч. стафиди,
  • 1 ч. ч. орехи
  • 1 пакетче канела,
  • 1 кутия локум желирани бонбонки, ванилия кора от лимон, сусам за поръсване

Приготвяне:

захарта, като оставяме за поръсване на козунаците, а от яйцата – 1 жълтък за намазване. В пресятото два пъти брашно правим кладенче и сипваме втасалата мая, прибавяме яйцата и захарта. Започваме измесването, като постоянно топим ръцете си в олиото. Месим, докато по тестото се образуват мехурчета. В стаята, в която месим, трябва да е топло.

сусам. Печем козунака 40 мин. при температура 200 градуса. Ако започне да прегаря, покриваме с фолио.

Добър апетит!